И ето класовете,събират се отново
и спомените бликат из ведро.
Те-спомените,толкова са много..
но заслужават си- до едно!

Аз искам всичко да разкажа
и от Вас да чуя за това...
/от времето на десет годишната раздяла/
за чувства,радост и тъга.

Но нека първо споделя,
а също да Ви  и благодаря
за прекрасните 5-те години,
които са незабравими.!

На класната ни Господинова,ще кажа само:
Върха си!- Стойностна си ти жена.
Обичаме те много,много
и винаги ще си в нашите сърца!

На Войнова: Ти строга беше,но и с право
сега разбираме това.
Благодарим ти,че даде ни писмо и слово
за да сме достойни български чада!

На Краева,Петров, Стоянов:
Какво да кажа за това /?!?/
че помогнахте ни всеотдайно
да сбъднем ний,художествената мечта.

И за последно да добавя:
Не съм аз поетеса,а жена,
която горда е да Ви познава
и радостна,че някога съдбата ни събра.
 

---

Посвещавам тези стихове, на моите прекрасни приятели и съученици от /моята/ А и от Б паралелка,на завършелия випуск 99 от училище" Кирил и Методий "гр. Бургас.
На двете ни любящи,като майки-чадата си,класни ръководителки г-жа Господинова и г-жа Войнова. И не на последно място,на любимите ни учители: Данчо Петров, Анета Краева и Наско Стоянов,които ни разкриха тайните на изкуството и ни превърнаха в истински художници и приложници.
                                                                      Маргарита /Милева/ Стангър