Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.01.2010 01:37 - Историята на едно мое стихотворение:
Автор: gitis Категория: Лични дневници   
Прочетен: 848 Коментари: 0 Гласове:
0



Здравейте приятели и ”приятели”!

Часът е 3:20,а денят е петък 2 октомври 2009.
Аз- признатата поспалана,се събудих наспана в този ранен час,с някакво странно чувство за неразбрана душевна болка. Опитах се да заспя отново,но уви....бях свежа и пълна с енергия. След обичайните,обикновенно късно утренни,понякога дори обедни процедури: душ,закуска и кафе,се зачудих какво да правя. Да но този ранен час???....Всичко живо спи. Дори кучето ми, в просъница ме погледна с поглед говорещ:”Ти луда ли си,че не спиш?”
По навик на новото поколение,към което пренадлежа,си погледнах емайла. В този час имаше известия единственно от Фейсбук: ”Красимира Никълсън ви отбеляза в бележка”,”Ружа Велчева отговори на ваша публикация в дискусионен форум”и тем подобни. Отворих,прочетох и се вдъхнових за ето тези стихове:

И чудя се все още колко века
ще дъвчим ний,все същите слова?!
Не бяха ли и Вазов,Ботев и Алеко....
да будят съвест,срещу омразата и пошлите дела???
Пътеките утъпкани-претъпкани
минаваме отново и отново,
историята преповтаря се и връщаме
туй що преди било е, та дори и слово.
И казвате: „Държава стара сме...
от панти век на таз земя,
от Бога били сме помазани,
и винаги ще да е туй така”
Но дали Бог се нему нрави
застоя в който сме до днес
от времето на Аспарух, а в 21-ви сме ний вече век?!
Ще кажете,че преувеличавам....
Не! Не мои са, на Вазов са това слова!
Душата на поет ме кара да повтарям
и болката за родна българска земя.
Любов е нужна братя!
Любов!-провикна Вазов от пръхта.
Любов към теб,към братя и народа....
към родна реч.... Мерак за доброта!
Какво да кажа повече? Не зная.
Боли ме също от това, че човека
пошлото избрал е,
но не и Вазови слова,дела......
Ще моля се на Бога още
за прошка,време и за мъдростта
на наш народ изстрадал, и майката земя...
Мирото с което ни е Бог помазал
да трае вечни времена!


А вдъхновението ми приятели и ”приятели”,
идва от това,че ние българският народ преповтаряме все същите стари и пре стари грешки, и се оставяме да бъдем потъпквани като нация. Ще предоставя на вашето внимание бележката от Краси (
http://www.facebook.com/notifications.php#/note.php?note_id=167748664257)и линка към нея(http://www.parliament.bg/print.phppage=ns&lng=bg&nsid=5&action=show&Type=cmSteno&SType=show&gid=237&id=1381),за да разберете сами за какво говоря.
Що се отнася до отговора на Ружето, то не толкова отговора ме вдъхнови,колкото причината за съществуването на въпросният форум и групата в която е публикуван. Става въпрос за група,която отправя апел да опазим Вазовото слово.(
http://www.facebook.com/group.php?gid=97531672412)
И не знам дали тази част от моите стихове:”душата на поет ме кара да повтарям” идват от изворите на моята душа или духа на наш велик поет ми ги е продиктувал(защото аз излях цялото стихотворение за секунди,като при диктовка),но се надявам тези мои стихове да подсетят поне един българин/българка: Кои сме, от къде идваме и на къде сме се запътили?! Какви са ни били делата и най-важното- Какви ще бъдат те за напред?!

И нека не се налага повече да повтаряме това,което е било казано!
И ако трябва да повтаряме дела,то нека те да са само ДОБРИТЕ ДЕЛА!

Ще завърша с любимото ми Вазово стихотворение,като поздрав към всички Ви.
Ваша: Маргарита Стангър.


ЛЮБОВ ТРЯБВА


Почтено чувство е да негодуваш,
да бъдеш съдия над всички строг
и с реч от яд пламтяща да бичуваш
недъзи, слабости, разврат, порок.

Добро е нещо да жигосваш века,
греховний свят да теглиш ти на съд,
да фърляш злъчни клетви въз човека,
повтаряни, откакто е светът.

Но има нещо по-добро, о брате,
от твоя гняв и благороден бес,
а то е: да обичаш - и туй подвиг свят е,
и много труден, много славен днес.

Да любиш - то е да знайш да прощаваш,
да имаш в себе си велика мощ;
да любиш - то е храбро да съзнаваш,
че си кат всички, може би по-лош;

то значи ти да вярваш в тържеството
на божий луч у бедний человек,
не с дума - с дело да ратуваш с злото,
за язви вместо бич да имаш лек.

Да съди всякой знае - злият тоже...
Омразата - тя пълни днес света!
Тук требува любов! - тя само може
светия кръст да вземе на Христа!

Иван Вазов


Тагове:   мое,


Гласувай:
0
0



Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gitis
Категория: Лични дневници
Прочетен: 43487
Постинги: 16
Коментари: 28
Гласове: 113
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31