Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.01.2010 01:02 - Разговор с моето висше АЗ
Автор: gitis Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3324 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 30.01.2010 01:05


Разговор с моето висше АЗ

Направило ми е вечатление,че когато си добър и всеотдаен приятел често получаваш в отговор ПРЕДАТЕЛСТВО. От друга страна отнасяйки се лошо и с пренебрежение към някой получаваш уважението му. Питам се защо е така? Нима така е устроена Вселената? Това някакъв вид БАЛАНС  за регулиране на положителното и отрицателното ли е? И нужен ли е някому този баланс? Възможно ли е ако на доброто отвърнеш с добро да нарушиш Вселенски закон? Ако това е така,то аз нарушавам този закон ежеминутно. Та кой е грешника в случая аз или неблагодарника?
 Не искам да приема факта,че непочтенноста  е изцяло и единственно заложена чисто човешка черта.И,че ние хората сами сме я преоткрили. Та нали човека е част от тази Вселена и всички негови действия са продиктувани от нейните закони.
 За да получа отговори на въпросите си реших да анализирам характерите на предателите ,с които ме е сблъсквал живота. Започнах бавно да връщам лентата назад и да попълвам въображаемия списък в главата ми, с всичките неблагодарници, от както се помня. И макар и краткия ми 28 годишен живот ,с ужас установих,че списъка е доста дълаг. Предатели колкото щеш,но болката .......АХ ТАЗИ БОЛКА- тя свива сърцето и стомаха ми на топка и ме задушава.И въпреки,че на повечето предатели(да не кажа на всички до един- с цел да не излъжа неумишлено) бях простила доста отдавна,болката все още стоеше замразена в спомените ми. Като бут свинско месо във фризера,който когато го изкараш за да размразиш, макар и заколено преди години,предобива образа на прясно месо.
Обикновенно,когато човек размрази един такъв спомен моментално си задава въпроса:” Защо му/ й простих? Та това предателство боли толкова много. Простила ли съм му/й наистина ? И ако да, защо боли така? Знам, че когато прощаваш на някого ти го правиш за себе си и болката би трябвало да изчезне. Аз и също знам,че истинска прошка давам,защото винаги намирам оправдателни причини за действията на всеки един безсъвестен поотделно. Но защо тогава продължаваше да ме боли?
   - Много просто- обади се вътрешния ми глас. -Ти отхвърляш и ненавиждаш всякаква форма на несъобразителни,безсъвестни,безчестни,бездостойни,нагли,подли и подмолвни дела. Всеки един неблагодарник,незачиташ и неценящ доброто дело е трън в очите ти. Ако болката изчезне то преди това трябва да заличиш всичките си принципи и виждания в животата ти.
   -Добре съгласна съм с това -отвърнах аз. - Но нали винаги правя това което искам да получа в замяна? Защо тогава като виждам че не получавам това аз продължавам? 
  -Защо ли? Ами защото винаги си казваш,че ако престанеш може да пропуснеш шанса да бъдеш всеотдаен приятел и да помогаш на някой който наистина го заслужава? Нима няма такъв във твоя живот? Нима не си прегледала и този списък? Няма ли да ги съпоставиш и макар и да има разлики във множествата -навярно доста драстични,то количеството от получени чувства в положителния списък, ще е в пъти много повече и по-силно от отрицателния .
 -Да така е ? действително положителния е доста кратък. Брои се даже на пръстите  на едната ми ръка. Но тези двама- трима истински приятели са ми дали толкова много обич и подкрепа, та само това е достатъчно за да изтрие отрицателния списък. Но болката от него ще остане? Как да се справя и с това?
  -Не можеш. Тази болка ти е нужна. ! Без нея кой ще измерва и претегля границите за положителните и отрицателните дела на твоите приятели? Без нея как ще знаеш да направиш добро и да бъдеш истински приятел? Нали именно тя ти напомня какво би причинила с необмислено действие на тези които обичаш и уважаваш. Тя болката не е нещо лошо,а просто барометър от който имаш нужда. И те предателите също не са толкова черни-те са твои житейски учители,които те учат как да не постъпваш освен ако не искаш да нараниш някой.
 -Значи все пак е Вселенски закон, не съм се излъгала.?
  -Да това са уроците от живота,които си дошла да научиш.
-Така е не съм грешница,не съм нарушила Вселенския закон. Просто съм добър ученик и съм научила уроците си. Гордея  се с това. Ще споделя този разговор и сдурги хора,за да им кажа моята истина до която стигнах. Кой знае?- Може би, тя ще помогне на някого. Може би ,не е само моя тази истина и споделяйки я бих помогнала на някой да я преоткрие в себе си. На някой,който не се е научил на разговор с вътрешното си Аз. Някой,чиято болка от предателството е заличила  анализаторските му способности. Дори и да е само един човек с който истините ни да си съвпаднат,ще си е заслужавало да споделя този разговор.
                                                                                                     Маргарита Стангър
                                                                                                       2009-07-08


Тагове:   моето,


Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - :)
01.03.2011 01:16
Единствената по-низша форма на малодушие, от предателството е - предателството на самия себе си.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gitis
Категория: Лични дневници
Прочетен: 43032
Постинги: 16
Коментари: 28
Гласове: 113
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031