Постинг
30.01.2010 01:02 -
Разговор с моето висше АЗ
Автор: gitis
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3952 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 30.01.2010 01:05
Прочетен: 3952 Коментари: 1 Гласове:
1
Последна промяна: 30.01.2010 01:05
Разговор с моето висше АЗ
Направило ми е вечатление,че когато си добър и всеотдаен приятел често получаваш в отговор ПРЕДАТЕЛСТВО. От друга страна отнасяйки се лошо и с пренебрежение към някой получаваш уважението му. Питам се защо е така? Нима така е устроена Вселената? Това някакъв вид БАЛАНС за регулиране на положителното и отрицателното ли е? И нужен ли е някому този баланс? Възможно ли е ако на доброто отвърнеш с добро да нарушиш Вселенски закон? Ако това е така,то аз нарушавам този закон ежеминутно. Та кой е грешника в случая аз или неблагодарника?
Не искам да приема факта,че непочтенноста е изцяло и единственно заложена чисто човешка черта.И,че ние хората сами сме я преоткрили. Та нали човека е част от тази Вселена и всички негови действия са продиктувани от нейните закони.
За да получа отговори на въпросите си реших да анализирам характерите на предателите ,с които ме е сблъсквал живота. Започнах бавно да връщам лентата назад и да попълвам въображаемия списък в главата ми, с всичките неблагодарници, от както се помня. И макар и краткия ми 28 годишен живот ,с ужас установих,че списъка е доста дълаг. Предатели колкото щеш,но болката .......АХ ТАЗИ БОЛКА- тя свива сърцето и стомаха ми на топка и ме задушава.И въпреки,че на повечето предатели(да не кажа на всички до един- с цел да не излъжа неумишлено) бях простила доста отдавна,болката все още стоеше замразена в спомените ми. Като бут свинско месо във фризера,който когато го изкараш за да размразиш, макар и заколено преди години,предобива образа на прясно месо.
Обикновенно,когато човек размрази един такъв спомен моментално си задава въпроса:” Защо му/ й простих? Та това предателство боли толкова много. Простила ли съм му/й наистина ? И ако да, защо боли така? Знам, че когато прощаваш на някого ти го правиш за себе си и болката би трябвало да изчезне. Аз и също знам,че истинска прошка давам,защото винаги намирам оправдателни причини за действията на всеки един безсъвестен поотделно. Но защо тогава продължаваше да ме боли?
- Много просто- обади се вътрешния ми глас. -Ти отхвърляш и ненавиждаш всякаква форма на несъобразителни,безсъвестни,безчестни,бездостойни,нагли,подли и подмолвни дела. Всеки един неблагодарник,незачиташ и неценящ доброто дело е трън в очите ти. Ако болката изчезне то преди това трябва да заличиш всичките си принципи и виждания в животата ти.
-Добре съгласна съм с това -отвърнах аз. - Но нали винаги правя това което искам да получа в замяна? Защо тогава като виждам че не получавам това аз продължавам?
-Защо ли? Ами защото винаги си казваш,че ако престанеш може да пропуснеш шанса да бъдеш всеотдаен приятел и да помогаш на някой който наистина го заслужава? Нима няма такъв във твоя живот? Нима не си прегледала и този списък? Няма ли да ги съпоставиш и макар и да има разлики във множествата -навярно доста драстични,то количеството от получени чувства в положителния списък, ще е в пъти много повече и по-силно от отрицателния .
-Да така е ? действително положителния е доста кратък. Брои се даже на пръстите на едната ми ръка. Но тези двама- трима истински приятели са ми дали толкова много обич и подкрепа, та само това е достатъчно за да изтрие отрицателния списък. Но болката от него ще остане? Как да се справя и с това?
-Не можеш. Тази болка ти е нужна. ! Без нея кой ще измерва и претегля границите за положителните и отрицателните дела на твоите приятели? Без нея как ще знаеш да направиш добро и да бъдеш истински приятел? Нали именно тя ти напомня какво би причинила с необмислено действие на тези които обичаш и уважаваш. Тя болката не е нещо лошо,а просто барометър от който имаш нужда. И те предателите също не са толкова черни-те са твои житейски учители,които те учат как да не постъпваш освен ако не искаш да нараниш някой.
-Значи все пак е Вселенски закон, не съм се излъгала.?
-Да това са уроците от живота,които си дошла да научиш.
-Така е не съм грешница,не съм нарушила Вселенския закон. Просто съм добър ученик и съм научила уроците си. Гордея се с това. Ще споделя този разговор и сдурги хора,за да им кажа моята истина до която стигнах. Кой знае?- Може би, тя ще помогне на някого. Може би ,не е само моя тази истина и споделяйки я бих помогнала на някой да я преоткрие в себе си. На някой,който не се е научил на разговор с вътрешното си Аз. Някой,чиято болка от предателството е заличила анализаторските му способности. Дори и да е само един човек с който истините ни да си съвпаднат,ще си е заслужавало да споделя този разговор.
Маргарита Стангър
2009-07-08
Направило ми е вечатление,че когато си добър и всеотдаен приятел често получаваш в отговор ПРЕДАТЕЛСТВО. От друга страна отнасяйки се лошо и с пренебрежение към някой получаваш уважението му. Питам се защо е така? Нима така е устроена Вселената? Това някакъв вид БАЛАНС за регулиране на положителното и отрицателното ли е? И нужен ли е някому този баланс? Възможно ли е ако на доброто отвърнеш с добро да нарушиш Вселенски закон? Ако това е така,то аз нарушавам този закон ежеминутно. Та кой е грешника в случая аз или неблагодарника?
Не искам да приема факта,че непочтенноста е изцяло и единственно заложена чисто човешка черта.И,че ние хората сами сме я преоткрили. Та нали човека е част от тази Вселена и всички негови действия са продиктувани от нейните закони.
За да получа отговори на въпросите си реших да анализирам характерите на предателите ,с които ме е сблъсквал живота. Започнах бавно да връщам лентата назад и да попълвам въображаемия списък в главата ми, с всичките неблагодарници, от както се помня. И макар и краткия ми 28 годишен живот ,с ужас установих,че списъка е доста дълаг. Предатели колкото щеш,но болката .......АХ ТАЗИ БОЛКА- тя свива сърцето и стомаха ми на топка и ме задушава.И въпреки,че на повечето предатели(да не кажа на всички до един- с цел да не излъжа неумишлено) бях простила доста отдавна,болката все още стоеше замразена в спомените ми. Като бут свинско месо във фризера,който когато го изкараш за да размразиш, макар и заколено преди години,предобива образа на прясно месо.
Обикновенно,когато човек размрази един такъв спомен моментално си задава въпроса:” Защо му/ й простих? Та това предателство боли толкова много. Простила ли съм му/й наистина ? И ако да, защо боли така? Знам, че когато прощаваш на някого ти го правиш за себе си и болката би трябвало да изчезне. Аз и също знам,че истинска прошка давам,защото винаги намирам оправдателни причини за действията на всеки един безсъвестен поотделно. Но защо тогава продължаваше да ме боли?
- Много просто- обади се вътрешния ми глас. -Ти отхвърляш и ненавиждаш всякаква форма на несъобразителни,безсъвестни,безчестни,бездостойни,нагли,подли и подмолвни дела. Всеки един неблагодарник,незачиташ и неценящ доброто дело е трън в очите ти. Ако болката изчезне то преди това трябва да заличиш всичките си принципи и виждания в животата ти.
-Добре съгласна съм с това -отвърнах аз. - Но нали винаги правя това което искам да получа в замяна? Защо тогава като виждам че не получавам това аз продължавам?
-Защо ли? Ами защото винаги си казваш,че ако престанеш може да пропуснеш шанса да бъдеш всеотдаен приятел и да помогаш на някой който наистина го заслужава? Нима няма такъв във твоя живот? Нима не си прегледала и този списък? Няма ли да ги съпоставиш и макар и да има разлики във множествата -навярно доста драстични,то количеството от получени чувства в положителния списък, ще е в пъти много повече и по-силно от отрицателния .
-Да така е ? действително положителния е доста кратък. Брои се даже на пръстите на едната ми ръка. Но тези двама- трима истински приятели са ми дали толкова много обич и подкрепа, та само това е достатъчно за да изтрие отрицателния списък. Но болката от него ще остане? Как да се справя и с това?
-Не можеш. Тази болка ти е нужна. ! Без нея кой ще измерва и претегля границите за положителните и отрицателните дела на твоите приятели? Без нея как ще знаеш да направиш добро и да бъдеш истински приятел? Нали именно тя ти напомня какво би причинила с необмислено действие на тези които обичаш и уважаваш. Тя болката не е нещо лошо,а просто барометър от който имаш нужда. И те предателите също не са толкова черни-те са твои житейски учители,които те учат как да не постъпваш освен ако не искаш да нараниш някой.
-Значи все пак е Вселенски закон, не съм се излъгала.?
-Да това са уроците от живота,които си дошла да научиш.
-Така е не съм грешница,не съм нарушила Вселенския закон. Просто съм добър ученик и съм научила уроците си. Гордея се с това. Ще споделя този разговор и сдурги хора,за да им кажа моята истина до която стигнах. Кой знае?- Може би, тя ще помогне на някого. Може би ,не е само моя тази истина и споделяйки я бих помогнала на някой да я преоткрие в себе си. На някой,който не се е научил на разговор с вътрешното си Аз. Някой,чиято болка от предателството е заличила анализаторските му способности. Дори и да е само един човек с който истините ни да си съвпаднат,ще си е заслужавало да споделя този разговор.
Маргарита Стангър
2009-07-08
Вратите към другите измерения,през които...
Пенисът на Светия старец и Новомъченик Г...
На път към базата на извънземните в Мъте...
Пенисът на Светия старец и Новомъченик Г...
На път към базата на извънземните в Мъте...
Търсене
За този блог
Гласове: 113